Всяка майка знае, че трябва да дава на бебето си витамин D през зимата, за да не се разболее от рахит.
В последно време учените установиха, че не само студените месеци и свързаното е тях по-малко слънце са виновник за това костно заболяване.
И че от недостиг на витамин D и рахит страдат и големите деца. Британски изследователи са на мнение, че деца, прекарвайки дълго време играейки на компютърни игри и сърфирайки в интернет, също са с повишен риск от развитието на рахит. Причина за развитие на болестта освен неправилното хранене, прехранването, заболявания на бъбреците и черния дроб е и липсата на достатъчно физическа активност.
Костите нямат собствено кръвообращение. Те се хранят и растат от съседните мускули, които снабдяват с кръв костната система, но това е ефективно само ако са работещи. Пред компютъра няма как да са такива. Основна роля за правилното изграждане на костите играе витамин D който се образува в кожата под действието на слънчевите лъчи. В организма витаминът се преобразува в съединение, което е необходимо за нормалното усвояване на калция и фосфора - основни градивни елементи на костите. При недостиг на витамин D пада концентрацията на калций и фосфор в кръвта. Организмът веднага включва защитни механизми за нормализиране на нивото и извлича тези елементи от костите. Тяхната структура се променя и те се изкривяват. Главата става квадратна, краката придобиват форма на „X" или „О", появяват се рахитични гривни по ръцете, деформира се гръдният кош. Всъщност при бебетата болестните прояви на рахита започват далеч преди костните промени.
Малкото дете става неспокойно, поти се обилно, а педиатърът установява голяма фонтанела с меки ръбове и характерното омекване на задната част на главичката, наречено краниотабес.
Много често хипертонията води до фригидност, което се оказва още една сериозна причина хората да контролират кръвното си налягане и да водят здравословен живот. Учени от Американското научно общество за хипертония констатирали, че при повече от 40 на сто от дамите, страдащи от високо кръвно налягане, са налице смущения в сексуалните функции. Освен това те доказали, че 40-50 годишните жени, подложени на антихипертонична терапия, показвали по-често симптоми на сексуални разстройства от онези, които не приемали лекарства.
Според изследователите женските и мъжките сексуални дисфункции имат едни и същи корени, тъй като са причинени от нарушение на кръвообращението в половите органи. А профилактиката на високото кръвно налягане се оказва един от най-ефикасните методи за запазване на сексуалния интерес. Специалистите са единодушни, че здравословният начин на живот може да държи кръвното в нормални граници. За целта е необходимо да се поддържа оптимално тегло, да се спортува редовно, да се намали употребата на алкохол, сол, животински мазнини и да се спрат цигарите.
Заекването се предава по наследство и за него са виновни три гена, които понякога мутират и така предизвикват говорния дефект. Откритието на американските учени от Националния институт по глухотата и проблемите с комуникацията е направено след изследване на голямо пакистанско семейство, повечето членове на което заекват. Доскоро учените нямаха обяснение каква е причината за този говорен дефект. Съществуваше версия, според която тя е генетическа, но досега това не беше доказано. Сега специалистите твърдят, че от 50 до 70 процента на случаите на заекване се дължат на мутирали гени. И въпреки че стресът и вълнението може да задълбочат говорния дефект, основната причина е в наследствеността.
За да се реши проблемът със заекването, специалистите препоръчват на родителите да спазват няколко основни правила. Те не трябва да прекъсват детето си, а да го изслушват внимателно. Освен това да го гледат в очите, докато им говори, да му осигурят достатъчно сън и да го насърчават да се занимава със спорт. Добре е да не прекарват почивката си на море, тъй като слънцето уморява и води до повече заекване. Препоръчително е, ако някой от семейството говори бързо и напрегнато, да намали скоростта на говорене. И не на последно място, проблемът трябва да се обсъди спокойно с детето - с увереност, че той ще бъде решен с помощта на семейството.
Пилешката супа е едно от най-добрите лекарства при простуда, тъй като действа протиовъзпалително и обезболяващо. Това е доказано не само от милионите болни, прибягващи до това лечение, но и от учените от Медицинския център "Небраска" в САЩ. След серия експерименти те установиха, че пилешката супа е много по-ефективна от всички други средства, използвани при простуда. Тя намалява хремата, кихането, отпадналостта и кашлицата. Тестовете в лабораторията показаха, че супата е по-полезна от чая и водата, а за да действа най-добре, трябва да е топла, а не хладка.
Простудата и грипът се причиняват от вируси. Щом попаднат в дихателните пътища, те стимулират имунната система. Тя ги разпознава като чужди тела и започва да произвежда защитни клетки. Чрез кръвта ги изпраща в носа и гърлото, за да действат там, където са най-необходими. Последиците са възпалителни реакции в лигавиците, които набъбват и създават чувство на дискомфорт и болка.
Известно е, че лекарствата не помагат срещу вируси. И именно пилешката супа се оказва най-доброто средство в борбата с тях. Ето как става това:
Съставките на супата действат противовъзпалително, тъй като ограничават подвижността на защитните клетки, изпратени от имунната система. Сухите лигавици и запушеният нос пречат на изхвърлянето на секретите от организма. Топлата супа обаче поддържа лигавиците влажни, втечнява секрета от носа, който се оттича по-лесно, и така облекчава дишането.
Парата от топлия бульон повишава температурата в дихателните пътища. А това пречи на вирусите да се размножават.
Измръзването е процес, при който крайните части на човешкото тяло - нос, уши, пръски на краката и ръцете - страдат от ниските температури. Положението може да се утежни и при силен вятър или течение, както и от фактори като висока възраст и преживян стрес, заболявания като атеросклероза и диабет.
При измръзвания на крайниците трябва да се спазват някои основни правила. Свалете тесните и мокри дрехи и обувки и облечете сухи и топли. Измръзналият трябва да се завие, а до тялото да се поставят грейки с топла вода. За по-бързо възстановяване може да се прилагат и следните рецепти от народната медицина:
• КОМПРЕСИ: 150 г корени от целина се сваряват в 1 л вода, след което се изстудяват и с отварата се правят компреси на измръзналите места, както и бани на ръцете и краката. След това кожата се намазва с гъша или свинска мас и се увива с нещо топло.
• Хрян се нарязва на ситно и се счуква в хаванче. Смесва се с равно количество кисело мляко и се разбърква добре. Налага се и се прикрепва на едната пета, доколкото може да се издържи. Като се махне, се измива и се намазва с крем. На следващия ден се прави същото на другата пета. Процедурата се прави 5-6 пъти до оздравяване.
• 2 супени лъжици лайка се накисват в 500 мл вряща вода и се изчаква течността да се охлади. Прецежда се и се намачква на каша, след което се разстила върху марля и се залепва на измръзналата кожа.
• 50 г краве масло или мас се смесват с прах от 2 супени лъжици изсушени листа от коприва. Може да се сложи и малко червен пресен пипер от сладки едногодишни чушки или кашичка от печена червена сладка чушка. Сместа се слага върху кожата в марля. Сваля се, като изсъхне.
Диетите за отслабване са основната причина за заболяването
Защо възрастните хора чупят толкова лесно костите си при падане и застраховани ли са по-младите от подобна неприятност?
Специалистите твърдят, че причината най-често е в остеопорозата, а за съжаление тя вече застрашава и 30-годишните. Т.е. вероятността млади хора да трябва да стоят в гипс, дори след лека травма, става все по-висока.
Остеопорозата е прогресиращо метаболитно заболяване на скелета, при което костите изтъняват и губят плътността си. Заради намаленото усвояване на калций от организма те стават крехки, което води до по-чести счупвания най-често на китките, гръбнака и тазобедрените кости.
С най-тежки последици е счупването в областта на бедрената шийка (20% от пациентите загиват до 6 месеца поради принудителното обездвижване и развитието на пневмонии). Заради широкото разпространение и скъпо струващата терапия болестта е обявена за четвъртото по значимост социално заболяване след болестите на сърдечносъдовата система, диабета и рака. Очаква се в средата на века да се изкачи на първо място в тази класация заради растящата продължителност на живота и застаряването на населението.
До неотдавна остеопорозата официално се считаше за "запазена марка" за възрастните хора. Според статистиката всяка втора жена над 55-годишна възраст и всеки пети мъж страда от нея.
Днес обаче лекарите не са толкова категорични. Изследванията показват, че 86 процента от костната маса на човека се формира в детска възраст (между 10 и 14 години). Тя достига пика си между 17 и 25 години, след което костите започват постепенно да губят плътност. Процесът засяга все по-млади хора, като основната причина е застоялият начин на живот, намалената мускулна маса и неправилното хранене.
Остеопорозата се диагностицира със специални апарати за измерване на костната плътност. Профилактични прегледи с ултразвуково изследване и компютърно-томографско сканиране се препоръчват на всички жени, болни от диабет тип 1, с ранна менопауза и на възраст над 65 години.
Най-сигурният начин да запазите костите си здрави е да не допускате намаляването на плътността им.
Това може да стане, като наблягате на храните, богати на калций. Специалистите твърдят, че дневната доза калций за мъжете и жените над 50 години е 1500 мг, а за по-младите хора - 1000 мг (най-много калций се съдържа в млякото и млечните продукти, шоколада, хляба, спанака, халвата, ориза, яйцата и бадемите). За да се усвоява той от организма обаче, е необходим достатъчно витамин Д. Витаминът играе важна роля в образуването на костите и способността им да абсорбират калция. Образува се в кожата под въздействието на слънчевата светлина, а през зимата се набавя чрез храната.
Ефективността на ваксинирането срещу грип не надвишава 6% и затова ваксинирането на децата е напълно безполезно, заяви международната организация по клинични изпитания Cochrane Collaboration, като по този начин оспори съществуващата в повечето държави официална позиция за промоция на ваксинациите.
Разбира се, и противниците и привържениците на ваксините срещу грип имат своите чисто научни аргументи. Кои са повече ще оставим всеки един от вас да прецени за себе си.
Статистиките показват, че всяка година от грип (или по-точно от възникнали в резултат на него усложнения в света умират около половин милион души). Няма причина да се смята, че тази година ще бъде изключение - експерти от Световната здравна организация прогнозират появата в Северното полукълбо на нови активни щамове, срещу които имунната ни система е по-слабо подготвена.
Хората познават грипа от почти 1000 г., но все още медицината не може да открие толкова ефективно средство, което трайно да се пребори с него, за разлика например от варицелата, чумата, полиомиелита и други опасни заболявания, които са почти изчезнали благодарение на създадените ваксини.
Самата дума ваксина произлиза от латинската “vacca“ – крава. Още през 1796 г. английският лекар Дженър е заразил преднамерено малко момче с варицела (от крава), за да го предпази от т.нар. черна варицела. Опитът е преминал успешно, въпреки че научно обосновано обяснение и приложение на ваксината е успял да намери едва 100 г. по-късно Луи Пастьор.
В основата на ваксинирането стоят особеностите на имунната система на човека. Всеки инфекциозен агент съдържа белтъчини (антигени), които се възприемат от организма като чужди. При първия си контакт с възбудителя тялото започва да изработва антитела – специфични белтъчини, които “пасват” на белтъчините на микроорганизма (подобно на ключ в ключалка). Те се свързват с антигена и образуват комплекси, които в последствие се разрушават и извеждат от организма. Тази “война” не отминава без следа – за сблъсъка с възбудителя остава информация в имунните клетки на тялото. Ако определен микроорганизъм реши отново да атакува организма, имунната система си “спомня” опита от миналата среща и започва още по-бързо да произвежда антитела.
Първите ваксини са имали много странични ефекти. Основният е бил алергична реакция към самия вирус и веществата, с които са го обработвали (най-често с формалин).
През 70-те години на миналия век учените са установили, че имунитетът срещу грипа не е реакция срещу целия вирус (вирион), а главно срещу неговите повърхностни белтъчини: невраминизада и хемаглутинин. Тогава се появяват и първите (т.нар. субединични) противогрипни ваксини, при които в организма се вкарва само тази част от чуждия агент, на която ще реагира имунитетът.
Съществуват още т.нар. сплит-ваксини, съдържащи разрушени вириони на грипа. Те предизвикват още по-пълен имунен отговор, но при тях негативните реакции на тялото са сравнително по-чести.
Субединичните ваксини са относително (т.е. достатъчно) безопасни. Перспективата пред всяка създавана ваксина е ясна: постепенно да се имунизира цялото население, за да може съответното заболяване да намалее до единични и изолирани случаи. В случая с грипа обаче нещата се оказват далеч по-сложни и засега неразрешими.
Грип предизвикват разновидностите на вируса основно от тип А и В. Вирусът от тип А се отличава с разнообразието си на повърхностни антигени – невраминидаза и хемаглутинин. Това е свързано с особеностите на цикъла на размножаване на вируса и склонността му към мутации в гените, кодиращи тези белтъчини. Достатъчна е една замяна и антигенът се променя. Това означава, че предварително създадените антитела не действат на новата разновидност на вируса, тъй като няма съответствие между “ключ” и “ключалка”.
Означава ли това, че е невъзможно да се създаде ваксина срещу грипа. Специалистите са установили, че през последните десетилетия грип А циркулира под формата на “еталонни” варианти. Вирусът на грипа А/H3N2 е представен представен от еталоните Сидни, Москва, Фуцзян, Кумамото, Калифорния, а вирусът на грипа А/ H1N1 – от Йоханесбург, Пекин, Нова Каледония и др.
“Еталонът” е антигенен вариант, променящ се от едно вирусно поколение в друго, но не безразборно, а напълно последователно и затова всяка следваща генерация запазва повечето от свойствата на “еталона”-предшественик.
Именно това позволява да се създават ваксини от еталонни щамове на вируса на грипа с надеждата, че те ще осигурят известна защита от неговото непредсказуемо изменение.
Както показва опитът, ваксинирането не ни защитава от заболяването, но осезаемо намалява вероятността от неговото тежко протичане и евентуални усложнения. Ето защо Световната здравна организация все пак препоръчва ваксинирането като основна профилактика на грипа.
Най-известни ваксини:
• Инфлувак: произвежда се на основата на щамовете Брисбейн (грип А, циркулирал през 2007 г.) и Флорида (грип В 2006 г.)
• Ваксигрип: произвежда се на базата на двата щама Брисбан, циркулиращи през 2007 г. (грип А) и щама Флорида (грип В, 2006 г.).
Непостоянството на вирусните антигени диктува необходимостта от периодично обновяване на щамовете. Колкото “по-пресни” са те, толкова по-висока е защитата.
Според официалните предписания, ваксинирането срещу грип е препоръчително за всички, които искат да избегнат тежките форми на заболяването, особено за децата в предучилищна възраст, хората над 65 г. и всички, чиято професия предполага чест контакт с други хора - например учители, медицински персонал, военни. Ваксинирането трябва да става в периода преди очакваната епидемия.
Качественият шоколад може да ни предпази от инфаркт на миокарда, сочат данните, събрани от специалист от католическият университет в италианската област Молизе и Миланския онкологичен институт, изследвали повече от 25 хиляди души. Но с това лакомство не трябва да се злоупотребява, предупреждават те.6-7 грама шоколад дневно са идеалната норма, която гарантира постигането на защитен ефект срещу възпалителните процеси и производните от тях сърдечно съдови заболявания.
Италянските изследвания показват, че в кръвта на умерените потребители на шоколад има понижено съдържание на протеин С, т.е. възпалителните процеси в организма са значително приглушени.
Хроничните възпалителни процеси способстват за възникването на сърдечносъдови заболявания - от инфаркт на миокарда до инсулт, смятат лекарите и призовават за периодични проверки на съдържанието на протеин С в кръвта.
Всекидневната употреба на една чаша чай от лайка след ядене е ефективен начин за предпазване от диабета и усложненията, свързани с това заболяване.
В процеса на своето изследване американски учени са установили съществено намаляване на нивото на глюкоза в кръвта. Освен това лайката е попречила на действието на ферментите, които са свързани с високият риск от опасни последствия от диабета. Според лекарите, благодарение на своите антисептични и противовъзпалителни свойства лайката се противопоставя на сърдечното напрежение и дисбаланса на захарта. Те препоръчват редовната употреба на чай от лайка и подчертават, че той подобрява шанса на пациентите с поставена диагноза да запазят зрението си, да се избавят от уврежданията на бъбреците и да нормализират работата на нервната си система.