Здравето ни

Здравото сърце не е само резултат от наследственост и липса на вредни навици...

Здравото сърце не е само резултат от наследственост и липса на вредни навици. Разбира се, правилното хранене е съществена част от здравословния начин на живот. Затова ви предлагаме списък с няколко храни, които ще ви помогнат да го поддържате в отлична форма:

1. Овесени ядки

Те са прекрасна закуска, богата на омега-3 мастни киселини, фолиева киселина и калий. Това, заедно с голямото количество целулоза в тях, ги прави незаменим помощник при намаляването на холестерола, както и за поддържането на тонуса на кръвоносните съдове. Колкото по-едри са зърната на овеса, толкова повече целулоза има в тях.
Добавете към овесените ядки банан. Той също е богат на целулоза.

2. Сьомга

Тя е един от най-добрите източници на омега-3 ненаситени мастни киселини. 2-3 рибни ястия седмично спомагат за поддържане на нормално кръвно налягане и съсирване на кръвта.
Според статистиката, сьомгата намалява с до 1/3 риска от инфаркт. Освен това тя съдържа силен антиоксидант, който запазва силната памет и здравата кожа. Сьомгата успешно може да се замени със сардини или риба тон.

3. Авокадо

Ако добавяте по1/4 авокадо към салатата или месото, ще намалите нивото на "лошия" и ще си добавите "добър" холестерол в кръвта.
Освен това особените ферменти, съдържащи се в авокадото, ускоряват процеса на усвояване на каротините от организма, които също са от значение за здравото сърце.

4. Зехтин

В него има мононенаситени мазнини, които се борят успешно с хорестеролните плаки и предотвратяват запушването на кръвоносните съдове.
Резултатите от съвместно изследване, проведено от 7 национални медицински института, показват, че жителите на о. Крит умират рядко от инфаркт, въпреки че имат генетична предразположеност към високо ниво на холестерола. За приготвянето на салатите и ястията те използват само зехтин.

5. Ядки

Орехите и бадемите съдържат най-много омега-3 мастни киселини и мононенаситени мазнини. Употребата на ядки спомага за по-доброто усвояване на целулозата и за намаляване на чувството за глад.

6. Ягоди, малини, къпини, боровинки

Те са богати на противовъзпалителни вещества, които значително намаляват риска от сърдечни болести и рак.

7. Фасул и леща

Лещата и фасулът са богати на целулоза, омега-3 киселини и калций. Същевременно те са относително ниско калорични и могат да заменят всяка една гарнитура.

8. Спанак

Съдържа много лутеин, калий, фолиева киселина и целулоза. Може да бъде заменен и с всеки други две зеленчукови ястия. Доказано е, че 2 порции зеленчуци дневно намаляват с до 25% риска от сърдечно-съдови заболявания. А всяка допълнителна порция - с още 17%.

9. Ленено семе
То е истинска съкровищница на омега-3 и омега-6 ненаситени киселини. Можете да го добавяте в салатите или другите ястия.

10. Соя

Тя се бори успешно с холестерола и зарежда организма с протеини, но важното е да употребявате натуралния, а не генномодифицирания й вариант. Натуралната соя се използва и за приготвянето на соево мляко, което също е много полезно за сърцето. Не прекалявайте обаче с употребата на соев сос - в него има твърде много сол.

Ефективността на ваксинирането срещу грип не надвишава 6% и затова ваксинирането на децата е напълно безполезно, заяви международната организация по клинични изпитания Cochrane Collaboration, като по този начин оспори съществуващата в повечето държави официална позиция за промоция на ваксинациите.

Разбира се, и противниците и привържениците на ваксините срещу грип имат своите чисто научни аргументи. Кои са повече ще оставим всеки един от вас да прецени за себе си.

Статистиките показват, че всяка година от грип (или по-точно от възникнали в резултат на него усложнения в света умират около половин милион души). Няма причина да се смята, че тази година ще бъде изключение - експерти от Световната здравна организация прогнозират появата в Северното полукълбо на нови активни щамове, срещу които имунната ни система е по-слабо подготвена.

Хората познават грипа от почти 1000 г., но все още медицината не може да открие толкова ефективно средство, което трайно да се пребори с него, за разлика например от варицелата, чумата, полиомиелита и други опасни заболявания, които са почти изчезнали благодарение на създадените ваксини.

Самата дума ваксина произлиза от латинската “vacca“ – крава. Още през 1796 г. английският лекар Дженър е заразил преднамерено малко момче с варицела (от крава), за да го предпази от т.нар. черна варицела. Опитът е преминал успешно, въпреки че научно обосновано обяснение и приложение на ваксината е успял да намери едва 100 г. по-късно Луи Пастьор.

В основата на ваксинирането стоят особеностите на имунната система на човека. Всеки инфекциозен агент съдържа белтъчини (антигени), които се възприемат от организма като чужди. При първия си контакт с възбудителя тялото започва да изработва антитела – специфични белтъчини, които “пасват” на белтъчините на микроорганизма (подобно на ключ в ключалка). Те се свързват с антигена и образуват комплекси, които в последствие се разрушават и извеждат от организма. Тази “война” не отминава без следа – за сблъсъка с възбудителя остава информация в имунните клетки на тялото. Ако определен микроорганизъм реши отново да атакува организма, имунната система си “спомня” опита от миналата среща и започва още по-бързо да произвежда антитела.

Първите ваксини са имали много странични ефекти. Основният е бил алергична реакция към самия вирус и веществата, с които са го обработвали (най-често с формалин).

През 70-те години на миналия век учените са установили, че имунитетът срещу грипа не е реакция срещу целия вирус (вирион), а главно срещу неговите повърхностни белтъчини: невраминизада и хемаглутинин. Тогава се появяват и първите (т.нар. субединични) противогрипни ваксини, при които в организма се вкарва само тази част от чуждия агент, на която ще реагира имунитетът.

Съществуват още т.нар. сплит-ваксини, съдържащи разрушени вириони на грипа. Те предизвикват още по-пълен имунен отговор, но при тях негативните реакции на тялото са сравнително по-чести.

Субединичните ваксини са относително (т.е. достатъчно) безопасни. Перспективата пред всяка създавана ваксина е ясна: постепенно да се имунизира цялото население, за да може съответното заболяване да намалее до единични и изолирани случаи. В случая с грипа обаче нещата се оказват далеч по-сложни и засега неразрешими.

Грип предизвикват разновидностите на вируса основно от тип А и В. Вирусът от тип А се отличава с разнообразието си на повърхностни антигени – невраминидаза и хемаглутинин. Това е свързано с особеностите на цикъла на размножаване на вируса и склонността му към мутации в гените, кодиращи тези белтъчини. Достатъчна е една замяна и антигенът се променя. Това означава, че предварително създадените антитела не действат на новата разновидност на вируса, тъй като няма съответствие между “ключ” и “ключалка”.

Означава ли това, че е невъзможно да се създаде ваксина срещу грипа. Специалистите са установили, че през последните десетилетия грип А циркулира под формата на “еталонни” варианти. Вирусът на грипа А/H3N2 е представен представен от еталоните Сидни, Москва, Фуцзян, Кумамото, Калифорния, а вирусът на грипа А/ H1N1 – от Йоханесбург, Пекин, Нова Каледония и др.

“Еталонът” е антигенен вариант, променящ се от едно вирусно поколение в друго, но не безразборно, а напълно последователно и затова всяка следваща генерация запазва повечето от свойствата на “еталона”-предшественик.
Именно това позволява да се създават ваксини от еталонни щамове на вируса на грипа с надеждата, че те ще осигурят известна защита от неговото непредсказуемо изменение.

Както показва опитът, ваксинирането не ни защитава от заболяването, но осезаемо намалява вероятността от неговото тежко протичане и евентуални усложнения. Ето защо Световната здравна организация все пак препоръчва ваксинирането като основна профилактика на грипа.

Най-известни ваксини:
• Инфлувак: произвежда се на основата на щамовете Брисбейн (грип А, циркулирал през 2007 г.) и Флорида (грип В 2006 г.)
• Ваксигрип: произвежда се на базата на двата щама Брисбан, циркулиращи през 2007 г. (грип А) и щама Флорида (грип В, 2006 г.).

Непостоянството на вирусните антигени диктува необходимостта от периодично обновяване на щамовете. Колкото “по-пресни” са те, толкова по-висока е защитата.

Според официалните предписания, ваксинирането срещу грип е препоръчително за всички, които искат да избегнат тежките форми на заболяването, особено за децата в предучилищна възраст, хората над 65 г. и всички, чиято професия предполага чест контакт с други хора - например учители, медицински персонал, военни. Ваксинирането трябва да става в периода преди очакваната епидемия.