Здравето ни

Здравото сърце не е само резултат от наследственост и липса на вредни навици...

Здравото сърце не е само резултат от наследственост и липса на вредни навици. Разбира се, правилното хранене е съществена част от здравословния начин на живот. Затова ви предлагаме списък с няколко храни, които ще ви помогнат да го поддържате в отлична форма:

1. Овесени ядки

Те са прекрасна закуска, богата на омега-3 мастни киселини, фолиева киселина и калий. Това, заедно с голямото количество целулоза в тях, ги прави незаменим помощник при намаляването на холестерола, както и за поддържането на тонуса на кръвоносните съдове. Колкото по-едри са зърната на овеса, толкова повече целулоза има в тях.
Добавете към овесените ядки банан. Той също е богат на целулоза.

2. Сьомга

Тя е един от най-добрите източници на омега-3 ненаситени мастни киселини. 2-3 рибни ястия седмично спомагат за поддържане на нормално кръвно налягане и съсирване на кръвта.
Според статистиката, сьомгата намалява с до 1/3 риска от инфаркт. Освен това тя съдържа силен антиоксидант, който запазва силната памет и здравата кожа. Сьомгата успешно може да се замени със сардини или риба тон.

3. Авокадо

Ако добавяте по1/4 авокадо към салатата или месото, ще намалите нивото на "лошия" и ще си добавите "добър" холестерол в кръвта.
Освен това особените ферменти, съдържащи се в авокадото, ускоряват процеса на усвояване на каротините от организма, които също са от значение за здравото сърце.

4. Зехтин

В него има мононенаситени мазнини, които се борят успешно с хорестеролните плаки и предотвратяват запушването на кръвоносните съдове.
Резултатите от съвместно изследване, проведено от 7 национални медицински института, показват, че жителите на о. Крит умират рядко от инфаркт, въпреки че имат генетична предразположеност към високо ниво на холестерола. За приготвянето на салатите и ястията те използват само зехтин.

5. Ядки

Орехите и бадемите съдържат най-много омега-3 мастни киселини и мононенаситени мазнини. Употребата на ядки спомага за по-доброто усвояване на целулозата и за намаляване на чувството за глад.

6. Ягоди, малини, къпини, боровинки

Те са богати на противовъзпалителни вещества, които значително намаляват риска от сърдечни болести и рак.

7. Фасул и леща

Лещата и фасулът са богати на целулоза, омега-3 киселини и калций. Същевременно те са относително ниско калорични и могат да заменят всяка една гарнитура.

8. Спанак

Съдържа много лутеин, калий, фолиева киселина и целулоза. Може да бъде заменен и с всеки други две зеленчукови ястия. Доказано е, че 2 порции зеленчуци дневно намаляват с до 25% риска от сърдечно-съдови заболявания. А всяка допълнителна порция - с още 17%.

9. Ленено семе
То е истинска съкровищница на омега-3 и омега-6 ненаситени киселини. Можете да го добавяте в салатите или другите ястия.

10. Соя

Тя се бори успешно с холестерола и зарежда организма с протеини, но важното е да употребявате натуралния, а не генномодифицирания й вариант. Натуралната соя се използва и за приготвянето на соево мляко, което също е много полезно за сърцето. Не прекалявайте обаче с употребата на соев сос - в него има твърде много сол.

Ефективността на ваксинирането срещу грип не надвишава 6% и затова ваксинирането на децата е напълно безполезно, заяви международната организация по клинични изпитания Cochrane Collaboration, като по този начин оспори съществуващата в повечето държави официална позиция за промоция на ваксинациите.

Разбира се, и противниците и привържениците на ваксините срещу грип имат своите чисто научни аргументи. Кои са повече ще оставим всеки един от вас да прецени за себе си.

Статистиките показват, че всяка година от грип (или по-точно от възникнали в резултат на него усложнения в света умират около половин милион души). Няма причина да се смята, че тази година ще бъде изключение - експерти от Световната здравна организация прогнозират появата в Северното полукълбо на нови активни щамове, срещу които имунната ни система е по-слабо подготвена.

Хората познават грипа от почти 1000 г., но все още медицината не може да открие толкова ефективно средство, което трайно да се пребори с него, за разлика например от варицелата, чумата, полиомиелита и други опасни заболявания, които са почти изчезнали благодарение на създадените ваксини.

Самата дума ваксина произлиза от латинската “vacca“ – крава. Още през 1796 г. английският лекар Дженър е заразил преднамерено малко момче с варицела (от крава), за да го предпази от т.нар. черна варицела. Опитът е преминал успешно, въпреки че научно обосновано обяснение и приложение на ваксината е успял да намери едва 100 г. по-късно Луи Пастьор.

В основата на ваксинирането стоят особеностите на имунната система на човека. Всеки инфекциозен агент съдържа белтъчини (антигени), които се възприемат от организма като чужди. При първия си контакт с възбудителя тялото започва да изработва антитела – специфични белтъчини, които “пасват” на белтъчините на микроорганизма (подобно на ключ в ключалка). Те се свързват с антигена и образуват комплекси, които в последствие се разрушават и извеждат от организма. Тази “война” не отминава без следа – за сблъсъка с възбудителя остава информация в имунните клетки на тялото. Ако определен микроорганизъм реши отново да атакува организма, имунната система си “спомня” опита от миналата среща и започва още по-бързо да произвежда антитела.

Първите ваксини са имали много странични ефекти. Основният е бил алергична реакция към самия вирус и веществата, с които са го обработвали (най-често с формалин).

През 70-те години на миналия век учените са установили, че имунитетът срещу грипа не е реакция срещу целия вирус (вирион), а главно срещу неговите повърхностни белтъчини: невраминизада и хемаглутинин. Тогава се появяват и първите (т.нар. субединични) противогрипни ваксини, при които в организма се вкарва само тази част от чуждия агент, на която ще реагира имунитетът.

Съществуват още т.нар. сплит-ваксини, съдържащи разрушени вириони на грипа. Те предизвикват още по-пълен имунен отговор, но при тях негативните реакции на тялото са сравнително по-чести.

Субединичните ваксини са относително (т.е. достатъчно) безопасни. Перспективата пред всяка създавана ваксина е ясна: постепенно да се имунизира цялото население, за да може съответното заболяване да намалее до единични и изолирани случаи. В случая с грипа обаче нещата се оказват далеч по-сложни и засега неразрешими.

Грип предизвикват разновидностите на вируса основно от тип А и В. Вирусът от тип А се отличава с разнообразието си на повърхностни антигени – невраминидаза и хемаглутинин. Това е свързано с особеностите на цикъла на размножаване на вируса и склонността му към мутации в гените, кодиращи тези белтъчини. Достатъчна е една замяна и антигенът се променя. Това означава, че предварително създадените антитела не действат на новата разновидност на вируса, тъй като няма съответствие между “ключ” и “ключалка”.

Означава ли това, че е невъзможно да се създаде ваксина срещу грипа. Специалистите са установили, че през последните десетилетия грип А циркулира под формата на “еталонни” варианти. Вирусът на грипа А/H3N2 е представен представен от еталоните Сидни, Москва, Фуцзян, Кумамото, Калифорния, а вирусът на грипа А/ H1N1 – от Йоханесбург, Пекин, Нова Каледония и др.

“Еталонът” е антигенен вариант, променящ се от едно вирусно поколение в друго, но не безразборно, а напълно последователно и затова всяка следваща генерация запазва повечето от свойствата на “еталона”-предшественик.
Именно това позволява да се създават ваксини от еталонни щамове на вируса на грипа с надеждата, че те ще осигурят известна защита от неговото непредсказуемо изменение.

Както показва опитът, ваксинирането не ни защитава от заболяването, но осезаемо намалява вероятността от неговото тежко протичане и евентуални усложнения. Ето защо Световната здравна организация все пак препоръчва ваксинирането като основна профилактика на грипа.

Най-известни ваксини:
• Инфлувак: произвежда се на основата на щамовете Брисбейн (грип А, циркулирал през 2007 г.) и Флорида (грип В 2006 г.)
• Ваксигрип: произвежда се на базата на двата щама Брисбан, циркулиращи през 2007 г. (грип А) и щама Флорида (грип В, 2006 г.).

Непостоянството на вирусните антигени диктува необходимостта от периодично обновяване на щамовете. Колкото “по-пресни” са те, толкова по-висока е защитата.

Според официалните предписания, ваксинирането срещу грип е препоръчително за всички, които искат да избегнат тежките форми на заболяването, особено за децата в предучилищна възраст, хората над 65 г. и всички, чиято професия предполага чест контакт с други хора - например учители, медицински персонал, военни. Ваксинирането трябва да става в периода преди очакваната епидемия.

Хирурзи и имунолози от медицинското училище към университетът "Дюк" твърдят, че са успели да открият функцията на апендикса. От десетилетия този орган в човешкото тяло се смята от медицината за излишен., защото не изпълнява никакви функции. Това е причината при определени обстоятелства той да бъде премахван - рутинна вече операция, след която пациентите продължават да живеят нормално.
Характерно за апендикса е, че възпалението в него (апендицит) се развива бързо и има животозастрашаващ характер, ако органът не бъде навреме премахнат.
Според групата американски учени функцията на апендикса е свързана с множеството бактерии, живеещи в човешкият организъм, повечето полезни за сдравето. При определени обстоятелства бактериалната флора в тялото умира или е с нарушени функции. Заболяванията като холера и дезинтерия модат да предизвикът такова състояние. Мястото, на което е разположен апендиксът - точно под пътя на храната, показва, че той може да "включи" отново храносмилателната система в случай на заплаха.
Специалистите смятат, че този човешки орган е своеобразно убежище за добрите бактерии, а едновременно с това и "фабрика" за възпроизводството им.
Учени, несвързани с новата теория, ч определят като "логически правилна и нелишена от смисъл" и потвърждава твърдението на групата изследователи, че е много вероятно в по-слабо развитите страни, където холерата все още се среща, апендиксът и в момента да изпълнява активно своите функции, като малава смъртността в резултат на заболяването.
"Съвсем логично изглежда след време да установим, че и сливиците не са излишни", смята един от ръководителите на изследването.

Ако по­лу­чи­те бол­ки във вла­га­ли­ще­то по вре­ме или не­пос­ред­с­т­ве­но след по­ло­вия акт, ве­ро­ят­но ста­ва ду­ма за не­дос­та­тъч­но смаз­ка, из­ра­бот­ва­на от бар­то­ли­нова­та жле­за.
Ос­нов­на при­чи­на за то­ва яв­ле­ние са хор­мо­нал­ни на­ру­ше­ния, ко­и­то мо­гат да бъ­дат свър­за­ни с раж­да­не на де­те, как­то и с ме­но­па­у­за­та. Чес­то то­ва на­ру­ше­ние се пре­диз­вик­ва от кон­т­ра­цеп­ти­ви с ви­со­ко съ­дър­жа­ние на про­гес­те­рон. А ин­фек­ци­озни­те про­це­си и срас­т­ва­ни­я­та в мал­кия таз съ­що мо­гат да раз­ва­лят удо­вол­с­т­ви­е­то от по­ло­вия акт. Всич­ко мо­же да се дъл­жи и на спаз­ми във ва­ги­на­та, пре­диз­ви­ка­ни от страх от са­мия по­лов акт.
То­ва най-ве­че се случ­ва при мла­ди же­ни.
Вие са­ми­те мо­же­те да си по­мог­не­те със спе­ци­ал­ни ге­ло­ве, ими­ти­ра­щи ес­тес­т­вен ва­ги­на­лен сек­рет. Те не са­мо ще от­с­т­ра­нят дис­ком­фор­та и су­хота­та на вла­га­ли­ще­то, но и ще по­мог­нат за заз­д­ра­вя­ва­не на мал­ки­те ра­нич­ки. Та­ки­ва ге­ло­ве се про­да­ват във вся­ка ап­те­ка.

Качественият шоколад може да ни предпази от инфаркт на миокарда, сочат данните, събрани от специалист от католическият университет в италианската област Молизе и Миланския онкологичен институт, изследвали повече от 25 хиляди души. Но с това лакомство не трябва да се злоупотребява, предупреждават те.6-7 грама шоколад дневно са идеалната норма, която гарантира постигането на защитен ефект срещу възпалителните процеси и производните от тях сърдечно съдови заболявания.
Италянските изследвания показват, че в кръвта на умерените потребители на шоколад има понижено съдържание на протеин С, т.е. възпалителните процеси в организма са значително приглушени.
Хроничните възпалителни процеси способстват за възникването на сърдечносъдови заболявания - от инфаркт на миокарда до инсулт, смятат лекарите и призовават за периодични проверки на съдържанието на протеин С в кръвта.

Всекидневната употреба на една чаша чай от лайка след ядене е ефективен начин за предпазване от диабета и усложненията, свързани с това заболяване.
В процеса на своето изследване американски учени са установили съществено намаляване на нивото на глюкоза в кръвта. Освен това лайката е попречила на действието на ферментите, които са свързани с високият риск от опасни последствия от диабета. Според лекарите, благодарение на своите антисептични и противовъзпалителни свойства лайката се противопоставя на сърдечното напрежение и дисбаланса на захарта. Те препоръчват редовната употреба на чай от лайка и подчертават, че той подобрява шанса на пациентите с поставена диагноза да запазят зрението си, да се избавят от уврежданията на бъбреците и да нормализират работата на нервната си система.

Стремежът към чистота безспорно е положително качество. Но както и в много други случаи, всичко е добро, когато е с мярка. Учени доказаха, че прекалената чистоплътност може да стане причина за някой заболявания.
Според световните статистики през последните 5 години случаите на диабет тип 2 сред децата значително са се увеличили. Специалистите дълго време се опитваха да намерят обяснение за този факт. Техният извод е, че очевидно причина за това нарастване е стремежът на родителите към прекалена чистота.
Различни изследвания показват, че някои вируси, намиращи се във въздуха, всъщност дават на тялото възможността да се закалява - атакувано от тях, още в детството то изработва антитела, благодарение на които по-нататък в живота човек боледува по-малко.
Именно една от тези бактерии предотвратява появата на диабет от тип 2. Нейното отсъствие във въздуха може да доведе до алергии, астма и други заболявания, свързани с отслабването на имунната система.
Тези изводи са потвърдени и от лабораторни опити. Жените, израстнали в напълно стерилна среда, са страдали от различни заболявания 80% по-често, отколкото тези, намиращи се в нормални природни условия.

През зимата инфекциите сякаш са на всяка крачка. Хремата, кашлицата и болките в гърлото се появяват изневиделица. За да намалите риска, припомняме ви няколко елементарни, но доказали ефективността си правила.
1.Обличайте се топло.
Шалът, шапката и ръкавиците са задължителни. късите якета, които не скриват кръста, и тънките чорапи също не са подходящо за зимния сезон. Освен, че трябва да бъдат топли, дрехите през зимата трябва да бъдат и сухи, защото влажната тъкан провокира преохлаждането.
Особено внимание отделяйте на краката - те трябва вибаги да бъдат на топло. Оставете на работното си място чифт обувки и резервни чорапи в случай, че все пак си намокрите краката. Преди да се преобуете, масажирайте стъпалата си, за да възстановите кръвообращението и да премахнете усещането за студ.
2.Затопляйте се.
Ако сте премръзнали на улицата, то прибирайки се у дома, не бързайте веднага да седнете на масата, а си вземете вана или горещ душ. След това се подсушете добре и си обуйте топли чорапи. Ако пренебрегнете затоплянето, преохлаждането може да прерастне в заболяване.
3.Приемайте витамини.
Редовното приемане на витамин С способства за производството на интерферон в организма, а това помага в борбата с вирусите. Ако витамините на таблетки не се ползват с вашето доверие, то тогава употребявайте повече кисело зеле, портокали, мандарини, лимони.
4.Спете и не се тревожете.
Сънят отпуска и позволява на организма да възстанови своят тонус, докато недоспиването отслабва имунитета. Затова нощният сън трябва да продължи не по-малко от 7-8 часа. Освен това не трябва да сте нервни, защото стресът еъщо е помощник на болестите.
5. Поддържайте влжността на въздуха у дома.
Отоплението изсушава въздуха, т.е. способства за изсушаването на лигавицата на носа. А това улеснява попадането на микробите и бактериите в носната кухина, а от там в организма. Поставете на перваза на прозореца няколко купички с вода, като всеки ден я сменяйте. Освен това не забравяйте да отваряте прозореца всеки денпоне за 10 минути.
6.Измивайте се добре и се запасете с хартиени кърпички.
За да не се заразите на обществени места, трябва или да носите превръзка, или да се прикривате с шал. Ако този вариянт не ви се вижда приемлив, тогава се опитайте по-често да миете ръцете и лицето си, защото през деня се докосвате до много предмети, върху които са полепнали и вирусите. Откажете се от платнените ностни кърпи, които апазват вирусите "живи" и при повторното им използване способствате за тяхното пренасяне във вашият организъм. Използвайте хартиени.